Гъбите са биологично царство еукариотни организми, неподвижно прикрепени, без хлорофил, листа и стъбла. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите организми мицелът е едноклетъчен.
При едни форми клетките имат сферична форма, с едно ядро (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена (хлебен мухъл). При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
Гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например орхидеите и салепа не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.
Науката, която се занимава със систематично изследване на гъбите, включително техните генетични и биохимични свойства, тяхната таксономия, тяхното използване от хората като източник на храна, лекарства, и психотропни вещества, както и опасността от отравяне или инфекция, се нарича микология. За първи път се публикуват описания на гъби през 1729 г. от Pier Antonio Micheli.
Преди появата на молекулярните методи за филогенетичен анализ, таксономистите приемат гъбите за част от царство Растения, поради някои сходства в техния начин на живот: както гъбите, така и растенията, са предимно неподвижни и имат известно подобие в общата морфология и средата на обитаване. Подобно на растенията, гъбите често растат в почвата, а някои от най-разпространените форми образуват биещи на очи плодни тела, които понякога наподобяват растения като мъховете. Днес гъбите се обособяват в самостоятелно царство, различно от тези на растенията и животните, от които те изглежда са се отклонили в своята еволюция преди 1 милиард години. Гъбите споделят някои морфологични, биохимични и генетични характеристики с други групи организми, докато други характеристики са специфични за тях и ясно ги разграничават от останалите царства.
· С останалите еукариоти: Както и при останалите еукариоти, клетките на гъбите имат ограничено с мембранаклетъчно ядро с хромозоми, които съдържат ДНК с некодиращи области (интрони) и кодиращи области (екзони). Освен това гъбите имат ограничени с мембрана цитоплазмени органели, като митохондрии, стеролосъдържащи мембрани и рибозоми от тип 80S.Те използват характерен набор от разтворими въглехидрати и акумулиращи съединения, включително полиоли (например, манитол), дизахариди (например, трехалоза) и полизахариди(например, гликоген, който се среща и при животните).
· С животните: Гъбите нямат хлоропласти и са хетеротрофни организми, използващи като източник на енергия вече образувани органични съединения.
· С растенията: Гъбите имат клетъчна стена и вакуоли. Размножават се както полово, така и безполово, и подобно на низшите растения, като папратите и мъховете, образуват спори. Подобно на мъховете и водораслите, гъбите обикновено имат хаплоидно ядро.
· С еугленидите и бактериите: Висшите гъби, еугленидите и някои бактерии отделят аминокиселината L-лизин чрез характерни стъпки на биосинтез, известни като алфа-аминоадипатен път.
· Клетките на повечето гъби израстват като тръбовидни удължени и подобни на нишки структури и се наричат хифи. Те могат да съдържат множество ядра и да се удължават в краищата си. Всеки край съдържа група натрупани секреторни мехурчета (клетъчни образувания, съставени от белтъци, липиди и други органични молекули).Както гъбите, така и оомицетите растат чрез нишковидни хифни клетки.За разлика от тях подобно изглеждащи организми като нишковидните зелени водорасли растат чрез последователно клетъчно делене, образувайки верига от клетки.
· Както някои растителни и животински видове, повече от 60 вида гъби извършват биолуминесценция.
